целилия

Речник на българския език

1. целилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

целилия е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. целилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

целилия е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).