целилите

Речник на българския език

1. целилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

целилите е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. целилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

целилите е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).