целила

Речник на българския език

1. целила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

целила е производна форма на целя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. целила — мин. деят. св. прич. ж. р.

целила е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. целила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

целила е производна форма на целя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. целила — мин. деят. св. прич. ж. р.

целила е производна форма на целя (мин. деят. св. прич. ж. р.).