цедили

Речник на българския език

1. цедили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цедили е производна форма на цедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цедили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

цедили е производна форма на цедя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).