цвилил е

Речник на българския език

1. цвилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цвилил е е производна форма на цвиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цвилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цвилил е е производна форма на цвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).