цвилили

Речник на българския език

1. цвилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цвилили е производна форма на цвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цвилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

цвилили е производна форма на цвиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).