цвилила

Речник на българския език

1. цвилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цвилила е производна форма на цвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цвилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

цвилила е производна форма на цвиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).