цвилели

Речник на българския език

1. цвилели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цвилели е производна форма на цвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цвилели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цвилели е производна форма на цвиля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).