цвилела

Речник на българския език

1. цвилела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цвилела е производна форма на цвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цвилела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

цвилела е производна форма на цвиля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).