цапотили

Речник на българския език

1. цапотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цапотили е производна форма на цапотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цапотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

цапотили е производна форма на цапотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).