цапотила

Речник на българския език

1. цапотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цапотила е производна форма на цапотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цапотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

цапотила е производна форма на цапотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).