цапотил

Речник на българския език

1. цапотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цапотил е производна форма на цапотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цапотил — мин. деят. св. прич. м. р.

цапотил е производна форма на цапотя (мин. деят. св. прич. м. р.).