цапоти

Речник на българския език

1. цапоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

цапоти е производна форма на цапотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. цапоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

цапоти е производна форма на цапотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. цапоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

цапоти е производна форма на цапотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. цапоти — повелително наклонение, ед. ч.

цапоти е производна форма на цапотя (повелително наклонение, ед. ч.).