цапотения

Речник на българския език

1. цапотения — мн. ч.

цапотения е производна форма на цапотене (мн. ч.).

2. цапотения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

цапотения е производна форма на цапотя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).