цапотело

Речник на българския език

1. цапотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цапотело е производна форма на цапотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цапотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цапотело е производна форма на цапотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).