цапотели

Речник на българския език

1. цапотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цапотели е производна форма на цапотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цапотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цапотели е производна форма на цапотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).