цапотела

Речник на българския език

1. цапотела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цапотела е производна форма на цапотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цапотела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

цапотела е производна форма на цапотя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).