цапотел

Речник на българския език

1. цапотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цапотел е производна форма на цапотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цапотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

цапотел е производна форма на цапотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).