хъхрел

Речник на българския език

1. хъхрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хъхрел е производна форма на хъхря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хъхрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хъхрел е производна форма на хъхря (мин. деят. несв. прич. м. р.).