хъкали

Речник на българския език

1. хъкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хъкали е производна форма на хъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хъкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хъкали е производна форма на хъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. хъкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хъкали е производна форма на хъкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. хъкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хъкали е производна форма на хъкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).