хъкал

Речник на българския език

1. хъкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хъкал е производна форма на хъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хъкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хъкал е производна форма на хъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хъкал — мин. деят. св. прич. м. р.

хъкал е производна форма на хъкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хъкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хъкал е производна форма на хъкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).