хулил е

Речник на българския език

1. хулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хулил е е производна форма на хуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хулил е е производна форма на хуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).