хулило е

Речник на българския език

1. хулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хулило е е производна форма на хуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хулило е е производна форма на хуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).