хулили

Речник на българския език

1. хулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хулили е производна форма на хуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хулили е производна форма на хуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).