хулело

Речник на българския език

1. хулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хулело е производна форма на хуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хулело е производна форма на хуля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).