хулел

Речник на българския език

1. хулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хулел е производна форма на хуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хулел е производна форма на хуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).