хрупахте

Речник на българския език

1. хрупахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хрупахте е производна форма на хрупам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хрупахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хрупахте е производна форма на хрупам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).