хромирало

Речник на българския език

1. хромирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хромирало е производна форма на хромирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хромирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хромирало е производна форма на хромирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хромирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хромирало е производна форма на хромирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хромирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хромирало е производна форма на хромирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).