хромирал

Речник на българския език

1. хромирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хромирал е производна форма на хромирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хромирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хромирал е производна форма на хромирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хромирал — мин. деят. св. прич. м. р.

хромирал е производна форма на хромирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хромирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хромирал е производна форма на хромирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).