хромира

Речник на българския език

1. хромира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хромира е производна форма на хромирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. хромира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хромира е производна форма на хромирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. хромира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хромира е производна форма на хромирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).