хриптяха

Речник на българския език

1. хриптяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хриптяха е производна форма на хриптя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хриптяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

хриптяха е производна форма на хриптя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).