хрантутило
1.
хрантутило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
хрантутило
е производна форма
на хрантутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
хрантутило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
хрантутило
е производна форма
на хрантутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).