хрантутел

Речник на българския език

1. хрантутел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хрантутел е производна форма на хрантутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хрантутел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хрантутел е производна форма на хрантутя (мин. деят. несв. прич. м. р.).