храносмилаха

Речник на българския език

1. храносмилаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

храносмилаха е производна форма на храносмилам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. храносмилаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

храносмилаха е производна форма на храносмилам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).