хранило

Речник на българския език

1. хранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хранило е производна форма на храня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

хранило е производна форма на храня (мин. деят. св. прич. ср. р.).