хранила

Речник на българския език

1. хранила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хранила е производна форма на храня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хранила — мин. деят. св. прич. ж. р.

хранила е производна форма на храня (мин. деят. св. прич. ж. р.).