хортуваха

Речник на българския език

1. хортуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хортуваха е производна форма на хортувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хортуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

хортуваха е производна форма на хортувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).