хортувал

Речник на българския език

1. хортувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хортувал е производна форма на хортувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хортувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хортувал е производна форма на хортувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хортувал — мин. деят. св. прич. м. р.

хортувал е производна форма на хортувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хортувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хортувал е производна форма на хортувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).