хонорувал

Речник на българския език

1. хонорувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хонорувал е производна форма на хонорувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хонорувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хонорувал е производна форма на хонорувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хонорувал — мин. деят. св. прич. м. р.

хонорувал е производна форма на хонорувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хонорувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хонорувал е производна форма на хонорувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).