хомологирало

Речник на българския език

1. хомологирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хомологирало е производна форма на хомологирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хомологирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хомологирало е производна форма на хомологирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хомологирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хомологирало е производна форма на хомологирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хомологирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хомологирало е производна форма на хомологирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).