хойкахте

Речник на българския език

1. хойкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хойкахте е производна форма на хойкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хойкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хойкахте е производна форма на хойкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).