хлътвал

Речник на българския език

1. хлътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлътвал е производна форма на хлътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хлътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлътвал е производна форма на хлътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хлътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

хлътвал е производна форма на хлътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хлътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хлътвал е производна форма на хлътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).