хлъзвало

Речник на българския език

1. хлъзвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хлъзвало е производна форма на хлъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хлъзвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хлъзвало е производна форма на хлъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хлъзвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хлъзвало е производна форма на хлъзвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хлъзвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хлъзвало е производна форма на хлъзвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).