хлорирал

Речник на българския език

1. хлорирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлорирал е производна форма на хлорирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хлорирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хлорирал е производна форма на хлорирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хлорирал — мин. деят. св. прич. м. р.

хлорирал е производна форма на хлорирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хлорирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хлорирал е производна форма на хлорирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).