хленчило е

Речник на българския език

1. хленчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хленчило е е производна форма на хленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хленчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хленчило е е производна форма на хленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).