хленчи

Речник на българския език

1. хленчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хленчи е производна форма на хленча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. хленчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хленчи е производна форма на хленча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. хленчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хленчи е производна форма на хленча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. хленчи — повелително наклонение, ед. ч.

хленчи е производна форма на хленча (повелително наклонение, ед. ч.).