хленчела

Речник на българския език

1. хленчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хленчела е производна форма на хленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хленчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хленчела е производна форма на хленча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).