хласнел

Речник на българския език

1. хласнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хласнел е производна форма на хласна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хласнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хласнел е производна форма на хласна (мин. деят. несв. прич. м. р.).