хитрувах

Речник на българския език

1. хитрувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

хитрувах е производна форма на хитрувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. хитрувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

хитрувах е производна форма на хитрувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).