хитрувал

Речник на българския език

1. хитрувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хитрувал е производна форма на хитрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хитрувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хитрувал е производна форма на хитрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хитрувал — мин. деят. св. прич. м. р.

хитрувал е производна форма на хитрувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хитрувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хитрувал е производна форма на хитрувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).